Близо половината от българите поставят средна или лоша оценка на своите градоначалници
В рамките на националната инициатива „Кметът – обещания и резултати“, в периода 15.08 – 15.10.2023 г., на територията на цялата страна беше реализирано допитване до граждани в общините на по-големите градове, в търсене на тяхната оценка за работата на кмета. Проучването е реализирано на доброволен принцип от Гражданско движение ДНЕС – Общество срещу произвола чрез директни анонимни анкети, както и онлайн, като в него се включиха 4870 души.
Демографски данни на участниците в проучването:
Резултатите от допитването показват следното:
Според 54% от участниците в проучването предизборните обещания на настоящите кметове са били частично или напълно изпълнени. Според 33% са неизпълнени, а 8% смятат, че е налице преизпълнение на обещанията. Около 5% се затрудняват да преценят.
Според гражданите, през изтичащия управленски мандат кметовете са заложили основно на проектите с европейско финансиране (20%), транспорта и инфраструктурата (17%), благоустрояването и чистотата (16%) и в по-малка степен на спорта (8%), икономиката (8%), културата (7%), социалната политика (6%), здравеопазването (6%), туризма (5%), екологията (3%) и земеделието (1%).
На този фон, преобладаващата част от българите очакват от местната власт да се справи приоритетно с проблемите на благоустрояването и чистотата (13%), здравеопазването (12%), икономиката (11%), транспорта и инфраструктурата (10%).
По отношение на изпълнението на предизборните обещания мненията на анкетираните са полярни. Почти всеки трети анкетиран (27%) смята, че през изтичащия мандат кметът на неговата община е защитавал основно личен и партиен интерес, а според всеки пети е проявявал гъвкавост в интерес на общината. Според 17% от учасниците в проучването техният кмет е работил в сответствие с предизборната си програма, а на 12% са на другия полюс – че работата му няма нищо общо с предварителните му обещания.
Като най-съществени пропуски в работата на кметовете се открояват защитата предимно на личен интерес и подпомагането на близки фирми за участие в обществени поръчки (29%), назначаването на близки и познати на отговорни постове в общинската администрация (24%), липсата на експертен и управленски ресурс (19%) и липсата на комуникация с гражданите (10%).
Преобладаващата част от анкетираните (46%) поставят за работата на своите кметове средна (25%) или лоша (21%) оценка. Една трета от участниците в проучването оценяват градоначалниците с „Добър, 4% (18%) или „Мн. Добър 5“ (15%), а всеки пети (21%) поставя оценка „Отличен 6“.
Преобладаващата част от анкетираните (46%) поставят за работата на своите кметове средна (25%) или лоша (21%) оценка. Една трета от участниците в проучването оценяват градоначалниците с „Добър, 4% (18%) или „Мн. Добър 5“ (15%), а всеки пети (21%) поставя оценка „Отличен 6“.
Какъв кмет търсят българите?
За 39% от първостепенно значение е безупречната репутация на кмета и нулевата му толерантност към корупцията.
Следваща по важност (35%) е програмата му за управление, а 12% от участниците в проучването изискват от своите градоначалници експертно присъствие и говорене.
На следващо място се нареждат политическата безпристрастност (7%) и готовността за диалог с гражданите (6%).
Над половината от анкетираните (57%) определят като най-важен фактор, който ще определи избора им на предстоящия местен вот, личността на кандидатите, професионалните им качества и експертиза, а програмите им за управление са ключови според 23% от участниците в проучването. Следваща по важност (12%) е харизмата на бъдещия кмет и отношението му към хората, вкл. готовността му да ги изслушва. Най-малко значение имат актуалната политическа ситуация и партийната принадлежност на кандидат-кмета.
Мнозинството от анкетираните споделят, че на предстоящия местен вот ще дадат гласа си за представител на нов политически проект, фокусиран върху решенията на проблемите и ефективното управление (35%) или за алтернативен политически играч, който предлага непопулярни идеи и решения (18%). За кандидат на традиционна и добре позната партия ще гласува всеки четвърти (25%). 17% признават, че ще решат в последния момент, а 2% – че ще се вслушат в света на близки и роднини.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
Като цяло, оценките на гражданите за изтичащия управленски мандат на общинските кметове са полярни – 46% поставят средна или лоша оценка, а според 54% от участниците в проучването предизборните обещания са били частично или напълно изпълнени.
Доминацията на личен интерес, назначаване на близки в общинската администрация, липсата на експертен ресурс и на комуникация с гражданите са основните дефицити в управлението на кметовете, според преобладаващата част от анкетираните.
Налице е известно разминаване между очакванията на гражданите и приоритетите на кметовете. Според мнозинството от анкетираните, през изтичащия управленски мандат фокусът на градоначалниците е бил върху проектите с европейско финансиране, транспорта и инфраструктурата, а според гражданите приоритетните за решаване проблеми са свързаните с благоустройството и чистотата, както и общинското здравеопазване.
Бъдещите кметове трябва да имат безупречна репутация и нулева толерантност към корупцията, и да са представители на нов политически проект, фокусиран върху решенията на проблемите и ефективното управление и предлагащ непопулярни идеи и решения.
Между 17 и 20% са колебаещите се все още за кого да гласуват и признаващи, че ще решат в последния момент или че ще се вслушат в съвета на близки и роднини.
